19:00 ч.

"Когато бях малка и се връщахме от някъде, кола, пълна с четири броя дечурлига, и в един момент пред нас проблеснеше морето, винаги се чуваше радостен вик: "Ето го морето! Нащо море!", последвано от възторжен детски хор: "Нащо море! Нащо море!". И сега, пътувайки към него, изпитвам същия радостен възторг в момента, в който го зърна. Прибирам се у дома.
Вероятно всеки, израстнал край морето, го носи в сърцето си такa. Не знам.
Обичам да виждам морето, как светлината играе по вълните и как то се променя непрекъснато, как по него играят слънчеви зайчета и как внезапно почернява, как е розово на зазоряване, и сияйната лунна пътека... Обичам да го чувам и да ми мирише на море...
Е, "Писма от морето" - перце, купчина раковини, красиво камъче, гладък седеф, скъпоценно камъче-стъкълце..."
Елена Стоева